Нарцисизмът е класифициран в клиничната психология като психическо разстройство, характеризиращо се с дълбока несигурност и тревожност.
Корените на това състояние често са свързани с ранна детска липса на подкрепа и сигурност, което формира у детето усещане за изоставеност и непълноценност.
Най-често тези чувства възникват в ситуации, когато майката е претоварена с домашни задължения и временно оставя детето само.
Това може да го накара да се почувства нежелано и изоставено – „не съм достатъчно добър, затова са ме оставили сам.“
За да защити психиката си, детето си изгражда идеализиран образ на перфектната, любяща жена, която ще бъде негов източник на подкрепа и любов.
На зряла възраст този модел се превръща в нереалистична представа за „идеалната жена“, с която нарцисът подсъзнателно сравнява всяка бъдеща партньорка.
Може ли нарцисът да обича?
Да, но само ако човекът срещу него отговаря на идеализирания образ, съществуващ в неговото съзнание.
Как протичат отношенията с нарцис?
В началото – обикновено първите три до шест месеца – нарцисът ще ви идеализира, като ви обсипва с комплименти, подаръци и романтични жестове.
Вие ще се почувствате като героиня в красив холивудски филм. Това обаче е само част от фазата на идеализация, през която нарцисът се стреми да задоволи жаждата си за възхищение и внимание.
Когато “розовият период” приключи и ежедневните ангажименти започнат да доминират, нарцисът започва да губи интерес, тъй като вече не получава непрекъснатото ви внимание.
Той се чувства „излъган“, че не сте се посветили напълно на него, и започва да ви обезценява.
Така се създава порочен кръг, в който нарцисът търси нови стимули – често под формата на сексуални или романтични завоевания – за да поддържа чувството за собствената си значимост.
Как трябва да работи терапевтът с нарцис?
Опитният терапевт първо трябва да помогне на нарциса да се освободи от травмите от детството, свързани с чувството на изоставеност и отхвърленост.
Целта е да се изгради зряло его и да се работи върху самостоятелността във всяка област на живота, като по този начин се намали нуждата от външно внимание. След това се разглеждат интимните отношения на нарциса и се анализират идеализациите за “перфектния партньор”.
Терапията цели нарцисът да осъзнае, че не съществуват безгрешни и идеални хора и че постоянната нужда от възхищение и внимание е неразумна и нереална.
В процеса на терапията нарцисът ще разбере, че никоя партньорка не може да посвети изцяло себе си на него и че подобна саможертва би била разрушителна както за нея, така и за връзката им.
Това осъзнаване е ключово за успокояване на психиката и за изграждане на по-здравословни връзки.