Причините за нашата тревожност идват от нашето детство. В моментите, в които сме се чувствали недоразбран, не приет сме усещали емоционално пренебрежение от страна на наш родител. За да получим желаното одобрение сме си наработили модел на угодничество, за да получим необходимата доза внимание. По този начин обаче, пренебрегвайки собствените си потребности, за да угодим на хората, които считаме за авторитети сме се научили автоматично да се потискаме.
Този поведенчески модел, продължаваме да поддържаме и като възрастни, търсейки вниманието и отношението на хората от вън. С годините това е довело до изкривяване на нашите възприятия. Потъпкали сме собствената си идентичност, забравили сме да си задаваме въпросите – Кой съм аз? От какво имам нужда? Как да го получа? Чуждото мнение е станало наш пътеводител. Спрели сме да си даваме обич и грижа, сами на себе си. В зависимост от очакванията ни към хората е започнало да се определя и нашето настроение. Когато нашите очаквания не бъдат задоволени, т.е когато не винаги ни приемат и одобряват, ние се чувстваме обидени и наранени.
Едно е важно да осъзнаем, че ние сме ценни сами на себе си. И ако хората ни предават е лошо, но още по-зле е когато сами предаваме себе си. Ето защо, за да излезем от детския сценарий, където на са ни предоставили достатъчно любов, грижа и внимание, е време да си го дадем сами. Когато изградим свои критерии за качество кое е правилно и кое неправилно. Когато определим своя система за поощрения и наказания и отстояваме личните си граници, ще разберем че любовта и грижата не идват отвън, а от самите нас, като изисквания.
От какво се определя състоянието ни на емоционална стабилност, или по-скоро липса на тревожност?
Когато спрем да зависим от мнението на другите, следваме свой собствен план за развитие, имаме ясни цели и предприемаме реални действия за тяхното осъществяване. Тогава ще излезем от ролята на жертва, ще спрем да се жертваме в името на чужди цели и интереси. Ще бъдем в центъра си. Ще следваме порива на сърцето и желанията си. Ще се чувстваме щастлив и в кожата си.
Изкривяването на истината за реалността идва от нашата емоционална превъзбуденост, тогава когато под влияние на силни емоции, като обида, вина, страх, срам, сравнение с другите, подценяваме собствените си възможности и идеализираме възможностите на другите хора. Едва когато свалим емоционалния пик и погледнем реално на фактите без очаквания, в рамките на нашите възможности, без да се сравняваме с другите ще получим истината за нашите възможности.
Едва когато се научим да разчитаме смисъла на нашите емоции и емоциите на хората, ще разберем какви мотиви ги тласкат, да постъпват по определен начин. Ще осъзнаем, че не винаги ние сме причината. Ще се превърнем в центрирана, уверена и неуязвима личност. Ще се научим да се саморегулираме, самонаблюдаваме и самоуправляваме. Ще осъзнаем, че ако не си изградим рефлекс да се самоуспокояваме, постоянната тревожност ще ни изтощава.
Щастието е като мускул, който трябва да тренираме всеки ден. То е умение да насочваме мислите си в градивна цел и в позитив. Само така можем винаги да бъдем в ресурсно състояние и да вземаме адекватни решения и да носим отговорност за тях.
Друго важно осъзнаване, до което трябва да достигнем е че ние не сме перфектен. Ние сме хора и грешим, но на база на проба и грешка трупаме опит и нови знания. Не бива да се затваряме за света, когато нещата не ни се получат по най-добрия начин. Това трябва да ни дава само обратна връзка, че или не сме се подготвили достатъчно или не сме направили нещата по определения технологичен ред.
От съществено значение е да разберем, че ако сами не вярваме в себе си и не си правим вътрешна поддръжка и опора, няма да стигнем до там до където искаме. Това е умение да си позволяваме волност, удоволствия и радост. Да се научим да се отпускаме сами в собствената си компания и да се наслаждаваме на мига.
Това е умение, което ще ни направи адвокат на самия себе си. Ще ни предостави възможност да виждаме собствените си цели, мотиви, интереси и потребности в името на нашето ЗАЩО? Защо искам определени неща. Какво ще ми донесат, като смисъл и значение. Ще се научим на нюансите на живота – кога сме в спад и кога трябва да си дадем почивка. Ще ни изгради усет на приемане на силните и слабите страни, от характера ни. Ще ни даде увереност и повод да се развиваме, като самостоятелна личност.
В основата на всяка личностна промяна стои силното ни желание за това. Също така волята, дисциплината, постоянството и последователността са градивните елементи при изграждането на нови навици и на нов модел на мислене и реакция. Ето защо смятам, че ако искаме да сме спокойни, то трябва да редуцираме всички стари навици на очакване отвън. Да положим усилия да се самонаблюдаваме и самоуспокояваме, когато влезем в цикъл на тревожност. Спокойствието и увереността са вътре в нас, ето защо е важно да се научим да вярваме в самия себе си.