Как да разпознаем реакциите си на детско-родителски травми
Нашата психика през годините на еволюция е научена да се защитава от различни стресови и травматични събития.
Травмата е нещо, което може да наруши нашето емоционално и психическо равновесие, но нашето тяло и ум притежават различни механизми за защита, които ни помагат да се справим с тези преживявания.
Ето някои от основните психологически защити, които могат да се проявят при травма:
1. Дисоциация
Дисоциацията е механизъм, при който човек може да разказва за травмиращо събитие с удивително спокойствие и яснота, добавяйки: „Това беше сякаш ситуация, която не се случва с мен.“
Този защитен механизъм позволява на личността да отдели емоциите и усещанията от травмата и да се фокусира върху самото събитие, без да се ангажира с болезнените емоции, които го съпътстват.
Това може да бъде начин за оцеляване, когато човек не е готов да се изправи лице в лице със своите чувства и преживявания.
2. Регресия
Регресията се случва, когато човек се връща към по-ранни етапи от своето развитие като проявява детски чувства и поведение.
Тази защитна реакция може да се прояви по различни начини, като например желанието да се почувствате защитени или да търсите утеха по начин, характерен за детството.
Възрастният човек може да изпитва нужда от физическа близост и спокойствие, които обикновено асоциира с детството и неговата безопасност.
Това може да бъде начин за справяне с несигурността или с травматичните преживявания.
3. Ирония
Иронията е защитен механизъм, при който човек започва да се смее или да се шегува с травмиращото събитие, може дори да подиграва ситуациите и обектите, свързани с болката.
Смехът и иронията могат да бъдат начин за минимизиране на въздействието на травмата, за да се избегне директната конфронтация с болката и страха.
Това е начин за неутрализиране на страха и болката чрез смях, който често е защитен механизъм срещу силни емоции като тъга или гняв.
4. Ярост
Яростта може да се окаже мощен защитен механизъм, който помага да се възстанови целостта на организма. Често, когато човек изпитва травма, яростта се появява като реакция срещу чувството на безсилие или несправедливост.
Тази ярост може да бъде насочена навън към външния свят, към хора или ситуации, които изглеждат като причина за травмата.
Възможно е обаче, ако защитата не сработи, яростта да остане „забита“ в тялото и да доведе до физическо напрежение, което може да предизвика стрес, тревожност или дори заболявания, ако не се справим с тези чувства.
Психологическите защити при травма са не само начин за оцеляване, но и начин за справяне с болезнени емоции, които не можем да понесем веднага.
Въпреки че тези механизми могат да бъдат полезни в краткосрочен план, важно е да разпознаваме, когато те започват да ни пречат и да търсим начин да се изправим пред емоциите си, да ги разберем и да ги обработим.
Признанието и приемането на тези механизми е първата стъпка към възстановяване и по-здравословно психическо състояние.