Бихте ли разказали повече за метода, по който работите – как когнитивно-поведенческата терапия се прилага във вашата практика като сексолог?
Когнитивно-поведенческата терапия е много ефективен подход в практиката на сексолога, тъй като помага на клиентите да разпознаят и променят мисловните модели и поведение, които могат да допринесат за сексуални затруднения.
Ето как се прилага практика: Първоначално се прави оценка на проблема – терапевтът събира информация за клиента – сексуален живот, социална среда, семейство, приятели, дебют, емоционалното състояние и взаимоотношенията му с партньора.
На база тази информация се изследват конкретните мисловни модели, вярвания или страхове, свързани със секса (например страх от неуспех или негативни очаквания).
Когнитивно-поведенческата терапия се фокусира върху идентифицирането на автоматичните негативни мисли, които могат да причиняват тревожност или понижаване на увереността, оспорват се и се заменят с по-реалистични и позитивни убеждения.
Клиентите често се учат на техники за по-добра комуникация с партньора, да изразяват своите нужди и очаквания.
Най-ефективно е да се работи с двамата партньори, за да се научат да изразяват нуждите и желанията си в контролирана среда, без да се чувстват засрамени или осъдени.
Това помага и за изграждане на доверие и интимност между тях. Често секуалните проблеми произтичат от липса на знания или нереалистични очаквания.
С какви казуси на личността и двойките се срещате най-често в работата си?
Най-често проблемите, с които идват клиентите, са предизвикани от различни физически, емоционални или взаимоотношенчески фактори.
Такива са например: липса или занижено сексуално желание при един от партньорите, което в повечето случаи е причинено от стрес, умора, хормонални проблеми, депресия, проблеми в отношенията или монотонност в интимността.
Друг проблем е разлика в сексуалното желание, единият партньор има значително по-високо желание от другия, което води до неудовлетвореност.
Отново проблемът се състои в липсата на добра комуникация. В последните години се наблюдава и увеличаване на оплакванията от невъзможност за постигане и задържане на ерекция, достатъчна за сексуален контакт.
Тук причините, когато се изключат сърдечно-съдови проблеми, високо кръвно, диабет, в повечето случаи се оказват отново психологически, а именно тревожност от представянето, стрес, напрежение.
Преждевременната, забавената или липсваща еякулация са също честа причина двойките да потърсят помощ.
При жените най-честият проблем е липса на оргазъм. Тук основната причина е психологическа, породена от емоционален стрес, липса на познаване на тялото, травматични преживявания, рутината в интимността, която води до загуба на вълнение и удовлетвореност, ниско самочувствие.
Кои са най-честите предизвикателства при прилагането на когнитивно-поведенческата терапия в интимните отношения и какви са резултатите?
Най-честите предизвикателства са: съпротива от страна на един от партньорите, отхвърляне на идеята, че се изисква работа и промяна, прехвърляне на проблема върху другия партньор – „Иди ти и виж, на мен ми няма нищо.“
Много двойки имат затруднения да говорят открито за проблемите си, както и дълбоко вкоренени негативни мисловни модели – например – „Той/тя никога няма да се промени“ или „Връзката ни вече е обречена“.
Сериозно предизвикателство е, когато клиентите дойдат след преживяна изневяра.
Как помагате на клиентите си да променят мисленето и емоционалната си нагласа, за да постигнат по-добри резултати в междуличностните взаимоотношения?
Със заместващи убеждения и оспорване на неефективни вярвания. Например, вместо „Той/тя ме игнорира нарочно“, клиентът да мисли „Може би е зает/а или има проблеми.“
Поставяне под съмнение негативните вярвания чрез въпроси като „Какви доказателства имам за това?“ или „Има ли друг начин да интерпретирам ситуацията?“
Какви са предизвикателствата, пред които се изправяте като сексолог, когато работите с деликатни теми и сложни казуси?
Работата на сексолога често включва разглеждането на деликатни теми, които могат да създадат силни емоции и съпротиви у клиентите. Тези ситуации са предизвикателни не само за клиентите, но и за самия терапевт.
Много хора изпитват срам или неудобство да говорят открито за сексуалните си проблеми, особено, ако темите са табу за тях.
За мен сериозно предизвикателство е, когато клиентите принадлежат към различни култури или религиозни вярвания, които влияят върху сексуалния им живот и нагласи.
Това изисква задълбочено познаване на социалната и културно-религиозната среда на двамата партньори.
Има ли теми, които остават табу дори в терапевтичния процес и как подхождате към тях, когато се появят?
Това е въпрос, които реферира към предишния. Почти всеки клиент има задръжки при представянето на проблема напълно и в детайли. Тук на помощ идват метафоричните техники, които използваме.
Чрез метафора, въображение или измисляне на несъществуваща история, клиентите разкриват информация, която не биха могли да изкажат директно, особено в кабинета, лице в лице с терапевта.
Когато се ползва метафора, съзнанието спира да работи и се проявяват подсъзнателни модели, които пречат на откритото изразяване.
Как предразполагате клиентите си да бъдат откровени и да се чувстват сигурни при обсъждането на толкова лични въпроси?
С емпатия, разбиране, без оценки и без осъждане. Подкрепа, фокусирана върху здравословността. Една от основните потребности на човека е тази, да бъде приет, разбран, да не бъде отхвърлен, да не бъде осъден.
Какви са най-ефективните стратегии, които препоръчвате за преодоляване на комуникационните трудности и укрепване на интимността при двойките?
Активно слушане, с пълно внимание, без прекъсване или съдене, поддържайки зрителен контакт, повтаряйки това, което партньорът казва, за да потвърдят, че са разбрали, например „ако правилно съм разбрала, ти казваш …“
Друга добре работеща стратегия не само при двойките, а във всички отношения са АЗ-посланията, тоест без да обвиняваме изразяваме как се чувстваме ние – „Аз се чувствам ….”
Сещам се от тук и за емоционалното свързване, да попитаме партньора: „а ти как се чувстваш в тази ситуация? Как е за теб това?“
Също така изразяване винаги на благодарност, когато партньорът сподели чувства, например: „Благадаря ти, че сподели това с мен, наистина означава много за мен.“
Каква роля играе осъзнатото сексуално образование за самочувствието и взаимоотношенията на вашите клиенти?
Основна роля. Първото сексуално образование ние получаваме от родителите си, осъзнато или неосъзнато от тяхна страна.
От 3-6 г., в детето се инпринтват половите роли в семейството, така наречената сексуална идентификация. Това е майка ми, тя е жена, тя ражда и се грижи за мен. Това е баща ми, той е мъж, той сменя гумите на колата.
Тук е и моментът, когато е важно бащата да заяви позицията си пред детето по отношение на майката – това е моята жена и ти си наше дете.
Всичко това важи в една сравнително здравословна семейна среда.
Пореден важен момент в сексуалното образование на детето е в следващия период от 6-7 до 10-11-12 год., когато то започва да задава така наречените „неудобни въпроси“. Отново, в най-добрия вариант е подрастващият да научи отговорите от родителите си.
Трябва да бъде обяснено на детето какво предстои с неговото тяло, когато навлезе в пубертета, и т.н. Последният, не по-маловажен момент е преди неговия дебют, подрастващият да е наясно как се прави безопасен секс, как да поставя своите граници, ако нещо не му харесва – да каже и т.н.
Ако детето е запознато с всичко това, това е една много сериозна предпоставка за изграждане на самоувереност и самочувствие, когато влиза в партньорски връзки.
Разбира се, това не е достатъчно, но е една много стабилна основа за изграждане на пълноценни интимни взаимоотношения.
Какво бихте посъветвали своите клиенти, които изпитват затруднения със самооценката си и връзката със своето тяло?
О, това е много обширна и безкрайна тема. Една много голяма част от проблемите, които срещат хората в секуално отношение, се дължат точно на тази причина – ниска самооценка, нехаресване на собственото си тяло, неприемане на части от тялото и постоянен стремеж, да се коригират.
Другият такъв проблем е липсата на връзка и познаване на тялото. Тук мога да кажа, че препоръчвам всеки да си помисли и отговори честно пред себе си: „Защо? Аз само моето тяло ли съм? Имам ли душа? Имам ли качества, които могат да направят моя партньор щастлив и горд с мен, и т.н.“
Тук всъщност препоръчвам, да се потърси компетентна индивидуална персонална помощ. В този случай груповите терапии може би няма да са толкова ефективни поради причината, че всеки е различен и притежава собствени емоции и въприемане за тялото си, което е изградено върху личен опит и история, развита в различна среда.
Напоследък се наблюдава едно уеднаквяване на красотата, гледаме хората само като обвивки.
Това в двойките се изразява като емоционална зависимост, а не любов. Получава се обсебване от любимия човек, единият от двамата спира да прави любими неща, за да е с партньора си или жертва свое хоби.
Отива се в крайности, а знаем, че всяка крайност е незряла. Това води до емоционална зависимост.
Кои са най-честите препоръки, които давате на двойките, за да изградят здрава основа на доверие и комуникация?
Да говорят честно и с емпатия. Да споделят своите чувства, да слушат, да задават въпроси, да се интересуват един от друг, да се провокират чрез нови положителни емоции, да откриват заедно нови изживявания.
Има ли специални подходи, които използвате в ситуации, когато клиентите се сблъскват със сериозни интимни проблеми или травматични преживявания?
Всеки клиент е специален и всеки подход е индивидуален според проблема и нуждата. Понякога е необходимо да се включат и колеги, при нужда от лична терапия или лекар или необходимост от медикаментозно лечение при някой от партньорите.
Тук искам да подчертая, че не става въпрос за “синьо” хапче, а ако е необходимо хормонално лечение или лечение на високо кръвно, например.
При преминаване през травматични ситуации се прилагат различни видове релаксиращи терапии като медитация, телесна психотерапия, която дава чудесни резултати, също така звукова, водна терапия и др.
Как се справяте с предизвикателствата, когато работите с клиенти от различни възрасти и култури?
Това наистина голямо предизвикателство. Тук се изисква доста добър набор от знания за семейната среда, културата, религията, личните вярвания на партньорите.
Важно е двамата да имат обща ценностна система и усещане за живота, за да има здрава основа, върху която да се градят отношенията.
Но и тук, както при всички двойки, се изисква много и непрекъсната работа, за да поддържат любовта жива.
При двойките с по-голяма възрастова разлика е малко по-различно. Тук се изследва при по-възрастния партньор защо харесва партньор с голяма разлика? Каква е нуждата, която го привлича? Един от възможните варианти е да се грижи за някой, да бъде родител. И обратното, при по-младия.
Какви промени сте наблюдавали в областта на сексологията и отношението на хората към сексуалното образование през последните години?
За щастие, хората все повече се развиват и образоват в тази сфера, търсят информация, работят върху себе си и в двойка.
Аз съм организирала тази година няколко семинара за родители на деца от 6 до 10г. на тема “ Как и кога да говорим с децата на тема секс” и видях доста сериозен интерес от страна на родителите.
Задаваха доста адекватни въпроси и споделяха ситуации, които показваха доста висока култура в тази област.
Има ли някаква ключова препоръка, която искате да споделите с хората, които търсят подкрепа за по-добро разбиране на себе си и партньорските отношения?
Не правете секс, а преживявайте любов, споделяйте емоции и се наслаждавайте на живота заедно. Бъдете влюбени във вас, в партньора, в работата, в живота!