Известният японски писател Х. Мураками отбелязва: „Болката е неизбежна. Страданието е личен избор на всеки.“
Наистина, често човек продължава да избира страданието, защото не иска да поеме отговорност нито за настоящия си избор на страдание, нито за възможните бъдещи промени.
И въпреки че на човек, който е в тревожно или депресивно състояние, може да му се струва, че емоциите и симптомите му идват сякаш от нищото, всъщност той е положил колосални усилия, за да се стигне до тези емоционални, физиологични и поведенчески симптоми, за които се оплаква.
Затова всяко емоционално разстройство не е нещо, което се е случило с човека, не е нещо, което други хора или външни обстоятелства са му причинили, а е нещо, което той сам е избрал и до което сам е стигнал. (Същото отбелязва и Сартр: „Важно не е това, което направиха от мен, а това, което аз сам направих от това, което направиха от мен.“)
Въпреки това, за да реши своите проблеми, човек често избира неадаптивни начини на мислене и поведение, но той сам ги избира и сам избира това, от което страда и на което се оплаква.
В същото време всяка личност носи в себе си ключовете за преодоляване на трудностите си и отговорите на всички свои въпроси.
Така както отбелязват А. Еллис и К. Макларен, „човекът е творческа личност, която не просто е подложена на емоции и вълнения в резултат на въздействието на някакви външни фактори, но в значителна степен сам създава и поддържа нарушения в своето мислене, чувства и действия“ (Еллис, Макларен, 2008).