Какво е чувството, към което се стремим?
То е основополагащо – като червена нишка преминава през всичко, което ни се случва. Присъства във всеки момент, след като започнем да се променяме и да търсим истинския баланс в живота си.
Проявява се както в нашата сила, така и в увереността ни. В натрупания житейски опит и в моментите, когато усещаме, че този опит не ни достига.
Присъства в отглеждането на децата ни и в споровете с най-близките ни хора.
Докато разсъждавах върху това и анализирах житейските истории на учениците си, стигнах до извода, че това чувство е спокойствието.
Именно спокойствието има силата да промени полярността на всяка приложена енергия. Дори начинът, по който възприемаме думите, се променя, когато кажем „спокойна сила“ вместо „неспокойна сила“.
Още повече, „неспокойна увереност“ просто не може да съществува. Увереността по своята същност е спокойствие.
И за съжаление, спокойствието е усещане, което мнозина от нас изпитват твърде рядко. Може би само по време на почивка, когато за кратко отпускаме юздите и си позволяваме да дишаме свободно, без тревоги и напрежение.
Но по-голямата част от живота ни – основната му част – често е запълнена с всичко друго, но не и със спокойствието, което заслужаваме и от което се нуждаем.
Може би е време да се замислим: с какво всъщност изпълваме дните си? И как да намерим пространство за това най-ценно чувство, което има силата да промени живота ни из основи?