Хората имат нужда да разбират другите, едновременно с това самите те да бъдат разбрани.
Как да встъпим в мирна комуникация, свързана с приемане и стремеж към взаимност?
Да не забравяме старата мъдрост, че е най-тъмно преди да се зазори или всяко нещо е трудно преди да стане лесно.
Избирам да ви запозная с алгоритъм, който е логичен, лек и ефективен. Яснота, свобода, открита комуникация са в основата на този модел.
Ще се спрем на 5 тайни за пълноценна комуникация, които имат смисъл само ако тренираме всеки ден и ги превърнем в полезен навик и нагласа.
Първата тайна е стъпката преди старта: Да се стремим към яснота на нашата цел в разговора и да помислим каква би могла да бъде целта на събеседника ни.
Останалите четири тайни на този алгоритъм се крият зад абревиатурата НЕПМО (наблюдение, емоция, потребност, молба)
Наблюдение: Обективно и без оценка да наблюдаваме и описваме ситуацията – за какво конкретно става дума. Много важно е да тренираме да правим фактологични формулировки, да се опитаме въпреки трудността и емоционалността ни да влезем в ролята на наблюдатели. Обобщителните изказвания обикновено се възприемат като атака, съответно следва контраатака, съпротива или бягство. Думи като винаги, както винаги, всички, постоянно звучат като упрек, обвинение. Например „Ти седиш постоянно на компютъра“ може да се трансформира в „Ти прекара вчера пет часа на компютъра“. Препоръчително е да използваме „аз виждам“, „аз чувствам“ и конкретни наблюдения. По този начин повишаваме готовността и отвореността за разговор. Необходимо е, когато описваме поведението на другия, да избягваме оценки и диагнози във вербален и невербален план.
Емоция: Да осъзнаем и се свържем с чувствата си, които са индикатор за потребностите ни. Цялата палитра на емоциите е важна, способността да назовем конкретните чувства (напр. „на мен ми е тъжно“, „това ме радва“). Когато навоваваме личните си чувства показваме, че сме искрени в отношението си към другия и съответно очакваме и той да бъде искрен и откровен. Освен това му позволяваме да разбере как се чувстваме в определена ситуация.
Потребност: Да се опитаме се да открием потребността, нуждата, която се крие зад нашето и на събеседника поведение, думи, емоция (може да бъде необходимост от сигурност, разбиране). Нека не забравяме, че човешките потребности са универсални, начините за удовлетворяването им – различни и индивидуални. Търсим начини да удовлетворим потребностите си без манипулация.
Молба: Да формулираме молба (напр. „Може ли в бъдеще да обсъждаме заедно как ще прекараме свободното си време преди да обещаваме на наши приятели да се срещнем с тях?“) С това се концентрираме върху конкретно желание с измерими параметри, едновременно с това създаваме яснота и доверие у събеседника. По този начин той може да разбере смисъла на нашите думи, предразположеността ни към него, потребността ни от диалог и постигане на консенсус.
Това са няколко тайни как да встъпим във връзка със самия себе си и с другите. И всичко това се случва в пространство на свобода, доверие и радост.
Общуването променя нас самите и ние променяме общуването. Пълноценната комуникация е да встъпим в честен диалог със себе си, да усетим единение със събеседника си. Да разберем другия и да се чувстваме разбрани е усещане за чудо. Пълноценната комуникация е да се превърнем в този, който бихме искали да бъдем в действителност. Дори и не подозираме колко много любов носим в себе си. Да открием своята любяща и разбираща природа е част от това чудо.