„Границите не са стени, които изолират, а мостове, които ни свързват без да се изгубим.“
д-р Хенри Клауд
⸻
Кога последно каза „да“, когато вътре в себе си крещеше „не“?
Кога усети, че те натоварват, използват или обиждат, но пак замълча?
Кога спря да се грижиш за себе си, защото някой друг „имаше повече нужда“?
⸻
Истината е:
Личните граници не ни отдалечават – те ни предпазват.
Те казват: „Това съм аз. Това е моето време. Това е моето усещане. Това е моето „не“ и моето „да“.“
⸻
Въпроси за размисъл:
1. Чувствам ли се виновен/на, когато казвам „не“?
2. На кого приличам, когато винаги поставям другите пред себе си?
3. Кой би се ядосал, ако поставя граници – и защо?
4. Кое е по-страшно за мен – да бъда отхвърлен/а или да се изгубя в угодничество?
5. Какво ми казва тялото ми, когато някой преминава границите ми?
6. Ако днес трябваше да защитя себе си, какво щях да направя различно?
⸻
Помни:
Твоето „не“ е също толкова важно, колкото и „да“.
Твоите чувства не са прекалени.
Ти не си лош човек, защото избираш себе си.
⸻
Важно е да осъзнаем, че да поставиш граница е акт на любов – първо към себе си, после и към другия.
Leave a Reply