Характерни черти от портрета на нарцистичната личност
Съществуват клинични описания на нарцисизма, но често тази дума се използва твърде повърхностно. Егоизмът сам по себе си не прави автоматично някого нарцисист., В случаите, когато човек не се интересува от другите и поставя себе си над всички останали, това вече се доближава до понятието нарцисизъм. Особено когато става въпрос за системно и постоянно проявление на нарцистични черти на характера.
Има по-леки форми на нарцисизъм, като чувството на гордост и желание да получим заслужена похвала и комплименти. Това се различава от хваленето с цел изтъкване на превъзходство над околните и принизяване на другите.
Клиничното определение за нарцистично личностно разстройство, дадено в DSM-5 (Диагностично и статистическо ръководство за психични разстройства), гласи, че нарцисът притежава поне пет от следните девет признака:
- Изострено чувство за собствена значимост.
- Фокус на мислите върху фантазии за неограничен успех, власт, блясък, красота или идеална любов.
- Вяра, че е „специален“ и уникален и може да бъде разбран само от други изключителни и уникални хора, организации или трябва да принадлежи към тях.
- Необходимост от прекомерно възхищение от околните.
- Чувство на превъзходство над другите.
- Потребителско отношение към хората (използване на другите в своя полза и за удовлетворяване на собствени потребности и нужди).
- Липса на емпатия.
- Завист към другите или убеждение, че другите му завиждат.
- Проява на високомерно и надменно поведение и отношение към околните.
„Общото за всички нарциси е липсата на емпатия, независимо от степента на проявление на техния нарцисизъм. Те са егоистични, преследват лични цели, добри манипулатори са, нечестни и коварни.“ – Б. Стивънс.
Това означава също така, че да се очакват извинения от нарцисист е толкова неразумно и утопично, колкото да се чакат извинения от комар или от куче, което ви е ухапало. Нарциссистът не притежава емпатия. Няма значение за него какво чувствате – тази способност, като и авторефлексията са сведени до мимимум. Също така да очаквате искрено извинение е равностойно на напразна надежда и илюзия. Разкаянието, съжалението за предишни действия е възможно само в един случай , а именно, когато са част от неговата стратегия да върне жертвата под свой контрол и власт, отново емпатът да попадне в нарцистичния цикъл..