Как да излезем от ролята на спасителя за сметка на себе си
Жената-спасителка е един от най-разпространените ролеви модели, особено в пост-социалистическите култури.
Тя често поема повече от това, което може да понесе като задачи и ангажименти, и в резултат страда, макар и да не го осъзнава напълно.
Възможността да се погрижи за другите е свързана с дълбок вътрешен импулс, но същевременно този модел води до пренебрегване на собствените нужди и усещане за умора и безсилие.
Основни причини за избора на ролята на спасителка:
1. Детският сценарий. Много жени, които в зряла възраст поемат ролята на спасителки, всъщност повтарят патерни, които са формирали още в детството.
Ако майка им е била с хиперопека и “спасителка”, тези жени често вътрешно вярват, че именно така трябва да се държат в отношенията.
“Тя не може да се откаже от това да бъде добре възпитана и да върши всичко перфектно. Тя е привикнала към ролята на добра и удобна.” – казва терапевтът Лиза Хартли. За нея да се грижи за чуждото пространство, дори на всяка цена, е нормално.
2. Ниска самооценка и неувереност в себе си. Жените, които се намират в ролята на спасителки, често страдат от неувереност и ниска самооценка. Те се чувстват, че не са достатъчно добри и вярват, че не могат да получат любов, освен ако не “поправят” или не “помогнат” на другите. “Принудени да вземат нещо, което е ‘по мярка’ — често ‘мамин синче’ с алкохолизъм и мега раздъто его”, коментира психотерапевтът Карен Линдзи.
Жената-спасителка се опитва да изгради или “ремонтира” партньора си, като вярва, че това ще й донесе признание и любов. Но често усилията й остават без резултат, а тя остава разочарована.
Как да излезем от ролята на спасителка:
1. Разпознаване на нуждите си. Жената, която се намира в ролята на спасителка, трябва да започне да разпознава и признава собствените си потребности
Един от първите стъпки към освобождаването от тази деструктивна роля е да поставим граници.
“Трябва да се научите да казвате ‘не’ без вина”, съветва психотерапевтът Нина Радли. Поставянето на граници е ключов момент в процеса на възстановяване на себе си.
2. Работа върху самооценката. Развиването на вътрешна увереност и работа върху личната стойност може да помогне на жената да се освободи от усещането, че трябва да “спасява” другите, за да бъде обичана.
Терапевтът Джейн Дейвис посочва: “Само когато започнете да се уважавате и обичате себе си, ще откриете, че не е нужно да поемате чужди отговорности, за да бъдете достойни за любов.”
3. Преосмисляне на отношенията. За да се прекрати ролята на спасителка, важно е да се ревизират отношенията с партньора.
Необходимо е да се осъзнае, че не е задължително да “поправяме” и коригираме другия, за да имаме пълноценни и равноправни отношения.
Според психолога Хелън Кларк, “истинската любов не се състои в това да се жертваш за другия, а да изградите баланс, в който и двамата растете.”
Жената, която излезе от ролята на спасителка, започва да създава пространство за себе си и да поставя ясни граници.
Работата с психотерапевт и коуч може да помогне за осъзнаването на тези модели и тяхната промяна, а резултатът ще бъде по-здравословни и равноправни отношения.