Често чуваме фрази като: „Не си искал достатъчно силно, затова не се е сбъднало. Трябваше да го искаш повече.“
Но дали наистина силното желание винаги помага? Много от вас вероятно са забелязвали, че именно когато желанието вече не е така силно, то се сбъдва сякаш от само себе си.
Защо се случва това?
Ето някои размисли по темата.
1. Колкото по-силно е желанието, толкова по-силна е и неговата „сенчеста страна“
Нашата психика работи на принципа на компенсацията. Ако в една област нещо е прекомерно (или недостатъчно), то в друга ще се появи противоположна сила.
С една част от себе си искам силно, с друга (съзнателно или подсъзнателно) се противопоставям.
• 🔑 Как работи сенчестата страна на вашето желание?
• 🔑 Как (съзнателно или несъзнателно) саботирате изпълнението му?
• 🔑 С какво ви плаши осъществяването на това, което искате?
2. Страх от загуба
Когато нещо е изключително важно за нас, започваме да го свързваме с бъдеща ценност.
Тогава, осъзнато или не, се включва страхът от загуба. „Ами ако не се получи? Ако не се сбъдне?“
Този страх често е скрит, но влияе мощно и незабележимо. Страхът от загуба е неизбежен, ако изобщо желаем нещо. В умерени количества той дори може да бъде полезен.
• 🔑 Важно е да открием уникалния си баланс.
Не е нужно безразсъдно да се хвърляме към целта. Вместо това може да обмислим рисковете, без страхът напълно да ни парализира. Една допустима доза съмнение или несигурност може да ни помогне да поддържаме връзка с реалността.
3. Фаталност
„Ако не го постигна, край. Животът губи смисъл.“
Тогава съзнанието се свива и става „тунелно“. Психиката е напрегната, тревожността се увеличава.
В този момент регресираме психически до нивото на бебе, за което майката е целият свят. Желанието ни става толкова важно, че без него се чувстваме загубени.
• 🔑 Помага възприемането на живота като множество от възможности и пътища.
„Ако не е това, ще бъде друго. Ако този метод не проработи, ще пробвам друг.“
4. Аз не съм моето желание. Аз съм много повече.
Тази мисъл ни помага да останем свързани с възрастната си част и да намалим страха от загуба.
„Желанието не ме управлява – аз избирам какво да желая.“
• 🔑 Когато искате твърде силно и се тревожите дали ще се получи, запитайте се: „Кой съм аз?“
Не е задължително да отговаряте. Самият въпрос вече ви извежда на друго ниво на осъзнаване.
Когато интензитетът на желанието намалее (независимо по какви причини), тревожността също намалява. „Сенчестата страна“ губи своята сила. Човек се отпуска. И… та-дам! Желанието се сбъдва.
Не винаги, разбира се. Но твърде често, за да е просто случайност.
А какво мислите вие?